14 авг. 2011 г., 15:57

Към поезията

579 0 0

КЪМ ПОЕЗИЯТА

 

Исках любов, но тя ме отмина.

Търсех взаимност - тя не е за мен.

Ти, Поезийо, една ми оставаш-

смисъл, утеха в сетния ми ден.

 

С теб ще лягам, с тебе пак ще ставам,

сънищата мои ти ще ми красиш.

Грижи и тревоги на тях ще оставям,

ръката ми сигурна ти ще държиш.

 

И аз ще напиша свойта поема,

с мигове светли и радостни дни,

с болката от любов несподелена,

безсънните нощи и горки сълзи.

 

Ти ще ми бъдеш и светла надежда.

Стиховете мои - свидни чеда.

Тъй слънце през мъгла гъста поглежда,

хората кара да вдигнат чела.

 

Поезийо моя, поезийо драга,

не ме оставяй в нерадостен ден.

Със тебе ще бъда и - за награда -

сърцето горещо приеми от мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...