9 feb 2010, 16:06

Към природата 

  Poesía » Otra
8006 0 8

Земя, небе, простор безбрежен

е твоят образ съвършен:

или си топла, или снежна,

или си нощ, или пък ден !

 

Необяснима, но прекрасна –

зора и утринна роса –

разлистваш в клоните на ясен

неукротимата душа

 

и аз разбирам, че си всичко,

което искал съм, мечтал,

забравил простите привички –

дали съм ял, дали съм спал...

 

Защото ти си тази сила,

която моя дух крепи,

смехът си ти на мойта мила,

шумът на изворни води!

 

Прекланям се, природо свята,

пред твоя чист, божествен лик!

Като икона над земята

гори всевечният светлик!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красив стих, събужда желание у читателя да го препрочита.
  • Много красиво стихотворение. Напълни ми душата. "Смехът си ти на мойта мила" - толкова семпло и същевременно изчерпателно и вълнуващо описание. Поздравления!
  • Много ми хареса!
  • "и аз разбирам, че си всичко,
    което искал съм, мечтал,
    забравил простите привички –
    дали съм ял, дали съм спал..."

    Това откровение много ми хареса!
  • Прекланям се, природо свята,

    пред твоя чист, божествен лик!
    ---
    Ех , колко е хубаво ! Искрени поздрави за стиха , Мариан !
    Ти гледа ли "INTO THE WILD" ?
    А гледа ли "HOME" ?
    Задължителни са !
    "Не обичам човека по-малко,а природата повече"-Лорд Байрон

  • И аз се прекланям, Мариане!
    Прекрасен стих!
  • От сърце се зарадвах на този стих. В него кипи от жизнерадост. Да обичат така природата умеят малцина. Толкова сме се "забили" в нашите дребни битовизми, че не си вдигаме погледа от тях.
    И все пак - не бих се преклонила пред природата, защото за мен тя е творението, друг е Творецът. Как мислиш, права ли съм?
  • Такава е природата ни - прекрасна и разнолика. Поздрав, стихът е чудесен!
Propuestas
: ??:??