9 feb 2010, 16:06

Към природата

  Poesía » Otra
8.4K 0 8

Земя, небе, простор безбрежен

е твоят образ съвършен:

или си топла, или снежна,

или си нощ, или пък ден !

 

Необяснима, но прекрасна –

зора и утринна роса –

разлистваш в клоните на ясен

неукротимата душа

 

и аз разбирам, че си всичко,

което искал съм, мечтал,

забравил простите привички –

дали съм ял, дали съм спал...

 

Защото ти си тази сила,

която моя дух крепи,

смехът си ти на мойта мила,

шумът на изворни води!

 

Прекланям се, природо свята,

пред твоя чист, божествен лик!

Като икона над земята

гори всевечният светлик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив стих, събужда желание у читателя да го препрочита.
  • Много красиво стихотворение. Напълни ми душата. "Смехът си ти на мойта мила" - толкова семпло и същевременно изчерпателно и вълнуващо описание. Поздравления!
  • Много ми хареса!
  • "и аз разбирам, че си всичко,
    което искал съм, мечтал,
    забравил простите привички –
    дали съм ял, дали съм спал..."

    Това откровение много ми хареса!
  • Прекланям се, природо свята,

    пред твоя чист, божествен лик!
    ---
    Ех , колко е хубаво ! Искрени поздрави за стиха , Мариан !
    Ти гледа ли "INTO THE WILD" ?
    А гледа ли "HOME" ?
    Задължителни са !
    "Не обичам човека по-малко,а природата повече"-Лорд Байрон

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...