Feb 9, 2010, 4:06 PM

Към природата

  Poetry » Other
8.4K 0 8

Земя, небе, простор безбрежен

е твоят образ съвършен:

или си топла, или снежна,

или си нощ, или пък ден !

 

Необяснима, но прекрасна –

зора и утринна роса –

разлистваш в клоните на ясен

неукротимата душа

 

и аз разбирам, че си всичко,

което искал съм, мечтал,

забравил простите привички –

дали съм ял, дали съм спал...

 

Защото ти си тази сила,

която моя дух крепи,

смехът си ти на мойта мила,

шумът на изворни води!

 

Прекланям се, природо свята,

пред твоя чист, божествен лик!

Като икона над земята

гори всевечният светлик!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив стих, събужда желание у читателя да го препрочита.
  • Много красиво стихотворение. Напълни ми душата. "Смехът си ти на мойта мила" - толкова семпло и същевременно изчерпателно и вълнуващо описание. Поздравления!
  • Много ми хареса!
  • "и аз разбирам, че си всичко,
    което искал съм, мечтал,
    забравил простите привички –
    дали съм ял, дали съм спал..."

    Това откровение много ми хареса!
  • Прекланям се, природо свята,

    пред твоя чист, божествен лик!
    ---
    Ех , колко е хубаво ! Искрени поздрави за стиха , Мариан !
    Ти гледа ли "INTO THE WILD" ?
    А гледа ли "HOME" ?
    Задължителни са !
    "Не обичам човека по-малко,а природата повече"-Лорд Байрон

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...