Към природата
Земя, небе, простор безбрежен
е твоят образ съвършен:
или си топла, или снежна,
или си нощ, или пък ден !
Необяснима, но прекрасна –
зора и утринна роса –
разлистваш в клоните на ясен
неукротимата душа
и аз разбирам, че си всичко,
което искал съм, мечтал,
забравил простите привички –
дали съм ял, дали съм спал...
Защото ти си тази сила,
която моя дух крепи,
смехът си ти на мойта мила,
шумът на изворни води!
Прекланям се, природо свята,
пред твоя чист, божествен лик!
Като икона над земята
гори всевечният светлик!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
