16 jun 2007, 11:44

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ 

  Poesía
704 0 9
Замислям се и с вятъра издишам
онези напластени в мене чувства,
които със молива не описвам,
а дъвча ги в душата си, безвкусни.
Прочистен от излишните товари,
поемам от проблемите на всички,
усещам в мен целувки и шамари,
слова обидни и слова обични.
Подобен филтър, нужен ли съм някому,
щом всеки в своят свят се е затворил
и сякаш, че мигът е на изчакване,
а не на онзи, който ще се бори.
Преди да си въздъхна, ще посипя
проблемите ви с пепел, да не парят,
да не боли от чуждото ми пипане,
от опита икони да изваям.
Ще ви ги върна - нови чувства златни,
събуждащи добрите феи само...
Душите се нуждаят от отгатване,
приятелите - от стабилно, топло рамо!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав, Вальо!
  • Ти ме караш да поискам да се боря, за да заслужа рамото ти.
    Благодаря за въздуха, който вкара в гърдите ми!
  • Е С ТОЗИ СТИХ МЕ РАЗБИ!ТОЛКОВА СИЛНО МЕ ДОКОСНА, ЧЕ ДУМИТЕ МИ СВЪРШВАТ, А С ТЯХ ОСТАВА САМО ЧУВСТВОТО, ЧЕ СЯКАШ СИ ПИСАЛ ТОЗИ СТИХ И ЗА МЕН!6 ОТ МЕН!
  • "Душите се нуждаят от отгатване,
    приятелите - от стабилно, топло рамо!"
    Колко хубаво си го казал!
    Приятел си ти, и то добър!
  • Пишеш чудесно, Вальо!
  • Душите се нуждаят от отгатване,
    приятелите - от стабилно, топло рамо!
    Попадение право в десетката!!!
  • Разбира се, че си ни нужен, Вальо!
    Поздрави!
  • Приятелите - те са част от нас!
    Поздрав!
  • Привет Вальо!
    Бъди винаги себе си,а че си нужен е факт!
    Стиховете ти ни топлят!
Propuestas
: ??:??