КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ
Замислям се и с вятъра издишам
онези напластени в мене чувства,
които със молива не описвам,
а дъвча ги в душата си, безвкусни.
Прочистен от излишните товари,
поемам от проблемите на всички,
усещам в мен целувки и шамари,
слова обидни и слова обични.
Подобен филтър, нужен ли съм някому,
щом всеки в своят свят се е затворил
и сякаш, че мигът е на изчакване,
а не на онзи, който ще се бори.
Преди да си въздъхна, ще посипя
проблемите ви с пепел, да не парят,
да не боли от чуждото ми пипане,
от опита икони да изваям.
Ще ви ги върна - нови чувства златни,
събуждащи добрите феи само...
Душите се нуждаят от отгатване,
приятелите - от стабилно, топло рамо!
онези напластени в мене чувства,
които със молива не описвам,
а дъвча ги в душата си, безвкусни.
Прочистен от излишните товари,
поемам от проблемите на всички,
усещам в мен целувки и шамари,
слова обидни и слова обични.
Подобен филтър, нужен ли съм някому,
щом всеки в своят свят се е затворил
и сякаш, че мигът е на изчакване,
а не на онзи, който ще се бори.
Преди да си въздъхна, ще посипя
проблемите ви с пепел, да не парят,
да не боли от чуждото ми пипане,
от опита икони да изваям.
Ще ви ги върна - нови чувства златни,
събуждащи добрите феи само...
Душите се нуждаят от отгатване,
приятелите - от стабилно, топло рамо!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
