18 jun 2006, 7:51  

Към Протогон

  Poesía
823 0 2

Ерикипайос!

О, ти, Еросе безсмъртни!

От внук си Зевс

изяден

и разкъсан,

що хвърляш хората в безпътни

игри,

чрез своите стрели

от съсън –

стрък на божествено растение,

което с плод любов въздава...


Благодариме ти

за следващото поколение!

Дано на смъртните да носи,

слава!

 

Дочуй молбите ни 

о, Протогоне!


Недей се само забавлява!

Титане двойнствен

на нагона 

дари ни мисъл,

вместо врява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...