18.06.2006 г., 7:51  

Към Протогон

821 0 2

Ерикипайос!

О, ти, Еросе безсмъртни!

От внук си Зевс

изяден

и разкъсан,

що хвърляш хората в безпътни

игри,

чрез своите стрели

от съсън –

стрък на божествено растение,

което с плод любов въздава...


Благодариме ти

за следващото поколение!

Дано на смъртните да носи,

слава!

 

Дочуй молбите ни 

о, Протогоне!


Недей се само забавлява!

Титане двойнствен

на нагона 

дари ни мисъл,

вместо врява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...