Jun 18, 2006, 7:51 AM  

Към Протогон

  Poetry
827 0 2

Ерикипайос!

О, ти, Еросе безсмъртни!

От внук си Зевс

изяден

и разкъсан,

що хвърляш хората в безпътни

игри,

чрез своите стрели

от съсън –

стрък на божествено растение,

което с плод любов въздава...


Благодариме ти

за следващото поколение!

Дано на смъртните да носи,

слава!

 

Дочуй молбите ни 

о, Протогоне!


Недей се само забавлява!

Титане двойнствен

на нагона 

дари ни мисъл,

вместо врява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...