Jun 18, 2006, 7:51 AM  

Към Протогон

  Poetry
824 0 2

Ерикипайос!

О, ти, Еросе безсмъртни!

От внук си Зевс

изяден

и разкъсан,

що хвърляш хората в безпътни

игри,

чрез своите стрели

от съсън –

стрък на божествено растение,

което с плод любов въздава...


Благодариме ти

за следващото поколение!

Дано на смъртните да носи,

слава!

 

Дочуй молбите ни 

о, Протогоне!


Недей се само забавлява!

Титане двойнствен

на нагона 

дари ни мисъл,

вместо врява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....