Jun 18, 2006, 7:51 AM  

Към Протогон

  Poetry
825 0 2

Ерикипайос!

О, ти, Еросе безсмъртни!

От внук си Зевс

изяден

и разкъсан,

що хвърляш хората в безпътни

игри,

чрез своите стрели

от съсън –

стрък на божествено растение,

което с плод любов въздава...


Благодариме ти

за следващото поколение!

Дано на смъртните да носи,

слава!

 

Дочуй молбите ни 

о, Протогоне!


Недей се само забавлява!

Титане двойнствен

на нагона 

дари ни мисъл,

вместо врява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...