Към себе си
Не си мисли, че в плен душата се е свила
и някъде безпомощно сама стои,
или от удари нечестни e останала без сила
и болката от нея неистово струи.
Не си мисли, че чувствата в калта си е зарила,
и сто вини са я погълнали за миг,
или в безпомощност честта си е стопила
и носи греховете като удар от камшик.
Не си мисли, не не се погубва тя, пулсира и е жива,
макар крилете ù надолу да висят,
от пепелта ще се въздигне неистово красива,
и с нови сили ще поеме по света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
