Звездичка (Яна Вълчева) Звездичка (Яна Вълчева)
16 168
1 ago 2009, 18:42

Към себе си

  Poesía » Otra
1K 1 12

Помня те - мъничка, тиха,

все до полите на мама,

в детството още се скиташ,

искаш да станеш голяма.

С детско-наивни очи -

недоузрели бадеми,

гледаш света отстрани -

свят без лъжи и проблеми.

Помня те - слабичка, нежна,

стиснала в свойта ръчичка

с чувство за обич и грижа

своята малка сестричка.

Беше и сладко кокетна -

роклички, танци, балет.

Татко купуваше всичко -

беше щастливо дете.

Помня те, чудя се само

как се превърна във мен...

 

Само мечтата остана

в същите тези бадеми...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0