1 ago 2009, 18:42

Към себе си

  Poesía » Otra
1K 1 12

Помня те - мъничка, тиха,

все до полите на мама,

в детството още се скиташ,

искаш да станеш голяма.

С детско-наивни очи -

недоузрели бадеми,

гледаш света отстрани -

свят без лъжи и проблеми.

Помня те - слабичка, нежна,

стиснала в свойта ръчичка

с чувство за обич и грижа

своята малка сестричка.

Беше и сладко кокетна -

роклички, танци, балет.

Татко купуваше всичко -

беше щастливо дете.

Помня те, чудя се само

как се превърна във мен...

 

Само мечтата остана

в същите тези бадеми...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...