Към себе си
Помня те - мъничка, тиха,
все до полите на мама,
в детството още се скиташ,
искаш да станеш голяма.
С детско-наивни очи -
недоузрели бадеми,
гледаш света отстрани -
свят без лъжи и проблеми.
Помня те - слабичка, нежна,
стиснала в свойта ръчичка
с чувство за обич и грижа
своята малка сестричка.
Беше и сладко кокетна -
роклички, танци, балет.
Татко купуваше всичко -
беше щастливо дете.
Помня те, чудя се само
как се превърна във мен...
Само мечтата остана
в същите тези бадеми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
