Aug 1, 2009, 6:42 PM

Към себе си

  Poetry » Other
1K 1 12

Помня те - мъничка, тиха,

все до полите на мама,

в детството още се скиташ,

искаш да станеш голяма.

С детско-наивни очи -

недоузрели бадеми,

гледаш света отстрани -

свят без лъжи и проблеми.

Помня те - слабичка, нежна,

стиснала в свойта ръчичка

с чувство за обич и грижа

своята малка сестричка.

Беше и сладко кокетна -

роклички, танци, балет.

Татко купуваше всичко -

беше щастливо дете.

Помня те, чудя се само

как се превърна във мен...

 

Само мечтата остана

в същите тези бадеми...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...