Звездичка (Яна Вълчева) Звездичка (Яна Вълчева)
16 168
Aug 1, 2009, 6:42 PM

Към себе си

  Poetry » Other
1K 1 12

Помня те - мъничка, тиха,

все до полите на мама,

в детството още се скиташ,

искаш да станеш голяма.

С детско-наивни очи -

недоузрели бадеми,

гледаш света отстрани -

свят без лъжи и проблеми.

Помня те - слабичка, нежна,

стиснала в свойта ръчичка

с чувство за обич и грижа

своята малка сестричка.

Беше и сладко кокетна -

роклички, танци, балет.

Татко купуваше всичко -

беше щастливо дете.

Помня те, чудя се само

как се превърна във мен...

 

Само мечтата остана

в същите тези бадеми...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0