28 nov 2021, 14:50

Към синята държава

  Poesía » Otra
887 0 3

 

Светът е ничий – проумяваме го късно.

Ласо на Его ненаситно е всяко робство.

Който завладява, покорява, господства,

себе си прославя, но милиони погубва.

 

Макар да живеем с ламтежи различни,

приличаме си – догарящи сме свещи.

Човекът е листо от Дървото на живота,

задуха ли севернякът, отвява го в локва.

 

Пътници с обща дестинация сме всички.

Там, в Синята държава, общ е домът ни.

Трапезата и постелята ни също са общи.

Там не се трепем за власт, имоти, вещи.

 

Вие се по спирала Духът – жив в телата ни.

Вихри се на времето в тунелите невидими.

Никой скоростта Му не може да забави.

Миг е животът ни – тук сме само гости.

 

Самадхи

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, знаеш, всяка истина е относителна, но абсолютна истина е, че всички тук сме за малко, за съвсем малко. Ако по-често се сещаме за това, все ми се струва, че бихме живели по-смислено и в трудни моменти бихме откривали убежища или пристан в душите на хората около нас. Отчуждението не е ли рожба на егоцентризма и алчността човешка! Благодаря за проявения от теб интерес към моите публикации!
    Роси, напълно съм съгласна с теб. Усетът за мяра поддържа баланса във взаимоотношенията ни, лични и социални. Усетът за мяра е деликатно умение. Нужна е будна съвест. С приспана се живее по-лесно. Благодаря ти за хубавите думи!
  • При едни Егото се развива в посока само да взимат, а при други взема превес да споделят. Всичко в този свят трябва да е с мярка! Много истина и смисъл има в стихотворението! Хареса ми!
  • Много истини казваш!
    Поздравления!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...