Към синята държава
Светът е ничий – проумяваме го късно.
Ласо на Его ненаситно е всяко робство.
Който завладява, покорява, господства,
себе си прославя, но милиони погубва.
Макар да живеем с ламтежи различни,
приличаме си – догарящи сме свещи.
Човекът е листо от Дървото на живота,
задуха ли севернякът, отвява го в локва.
Пътници с обща дестинация сме всички.
Там, в Синята държава, общ е домът ни.
Трапезата и постелята ни също са общи.
Там не се трепем за власт, имоти, вещи.
Вие се по спирала Духът – жив в телата ни.
Вихри се на времето в тунелите невидими.
Никой скоростта Му не може да забави.
Миг е животът ни – тук сме само гости.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
