Samadhi (Гюлсер Мазлум)
242 643
28.11.2021 г., 14:50 ч.

Към синята държава 

  Поезия » Друга
581 0 3

 

Светът е ничий – проумяваме го късно.

Ласо на Его ненаситно е всяко робство.

Който завладява, покорява, господства,

себе си прославя, но милиони погубва.

 

Макар да живеем с ламтежи различни,

приличаме си – догарящи сме свещи.

Човекът е листо от Дървото на живота,

задуха ли севернякът, отвява го в локва.

 

Пътници с обща дестинация сме всички.

Там, в Синята държава, общ е домът ни.

Трапезата и постелята ни също са общи.

Там не се трепем за власт, имоти, вещи.

 

Вие се по спирала Духът – жив в телата ни.

Вихри се на времето в тунелите невидими.

Никой скоростта Му не може да забави.

Миг е животът ни – тук сме само гости.

 

Самадхи

 

 

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, знаеш, всяка истина е относителна, но абсолютна истина е, че всички тук сме за малко, за съвсем малко. Ако по-често се сещаме за това, все ми се струва, че бихме живели по-смислено и в трудни моменти бихме откривали убежища или пристан в душите на хората около нас. Отчуждението не е ли рожба на егоцентризма и алчността човешка! Благодаря за проявения от теб интерес към моите публикации!
    Роси, напълно съм съгласна с теб. Усетът за мяра поддържа баланса във взаимоотношенията ни, лични и социални. Усетът за мяра е деликатно умение. Нужна е будна съвест. С приспана се живее по-лесно. Благодаря ти за хубавите думи!
  • При едни Егото се развива в посока само да взимат, а при други взема превес да споделят. Всичко в този свят трябва да е с мярка! Много истина и смисъл има в стихотворението! Хареса ми!
  • Много истини казваш!
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??