19 jul 2010, 9:46

Към светли идеали?

  Poesía » Civil
1.3K 1 7

Крепители на борбен дух,
деятели на правда и свобода,
имената ваши днес са слух,
забравил е за вас народа.

 

Затуй ли Ботева падна на Вола -
за присмех и жестоко оскърбление?
Загинаха борците за свобода -
имената им са плод на унижение.

 

И питаме се днес кои сме ние,
какво ни прави българи честити.
За миналото наше всякой дреме,
идеалът на предците днес разбит е.


А имали сме славни времена,
в които робът кръстът си надигна
и кървави окови от себе си снима
и словото за свобода си викна.

 

И ето - буйна мощ в гърдите се надигна,
изгряха златни левове по красните чела.
На уста горяха думите заветни,
с кои паднаха те за нашта свобода.

 

И питаме се днес кои сме ние,
какво ни прави българи честити.
За миналото наше всякой дреме,
идеалът на предците в прах покрит е.

 

С това стихотворение участвах в конкурса "Живеем в земята на Ботев" тази година.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...