19 июл. 2010 г., 09:46

Към светли идеали?

1.3K 1 7

Крепители на борбен дух,
деятели на правда и свобода,
имената ваши днес са слух,
забравил е за вас народа.

 

Затуй ли Ботева падна на Вола -
за присмех и жестоко оскърбление?
Загинаха борците за свобода -
имената им са плод на унижение.

 

И питаме се днес кои сме ние,
какво ни прави българи честити.
За миналото наше всякой дреме,
идеалът на предците днес разбит е.


А имали сме славни времена,
в които робът кръстът си надигна
и кървави окови от себе си снима
и словото за свобода си викна.

 

И ето - буйна мощ в гърдите се надигна,
изгряха златни левове по красните чела.
На уста горяха думите заветни,
с кои паднаха те за нашта свобода.

 

И питаме се днес кои сме ние,
какво ни прави българи честити.
За миналото наше всякой дреме,
идеалът на предците в прах покрит е.

 

С това стихотворение участвах в конкурса "Живеем в земята на Ботев" тази година.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Зарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...