19.07.2010 г., 9:46

Към светли идеали?

1.3K 1 7

Крепители на борбен дух,
деятели на правда и свобода,
имената ваши днес са слух,
забравил е за вас народа.

 

Затуй ли Ботева падна на Вола -
за присмех и жестоко оскърбление?
Загинаха борците за свобода -
имената им са плод на унижение.

 

И питаме се днес кои сме ние,
какво ни прави българи честити.
За миналото наше всякой дреме,
идеалът на предците днес разбит е.


А имали сме славни времена,
в които робът кръстът си надигна
и кървави окови от себе си снима
и словото за свобода си викна.

 

И ето - буйна мощ в гърдите се надигна,
изгряха златни левове по красните чела.
На уста горяха думите заветни,
с кои паднаха те за нашта свобода.

 

И питаме се днес кои сме ние,
какво ни прави българи честити.
За миналото наше всякой дреме,
идеалът на предците в прах покрит е.

 

С това стихотворение участвах в конкурса "Живеем в земята на Ботев" тази година.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Зарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....