Кънтяща тишина

Когато замълча, тогава става страшно,

но страшното основно е за мене.

Изгарям се отвътре и напразно,

опитвам да изляза несломена.

Когато замълча, а всичко в мен крещи,

тогава себе си, сама, опустошавам

и сблъскват се кънтящи тишини,

от ехото им сякаш оглушавам.

Ти знаеш ли тогава как говоря?

Ще ти го кажа: Само с очи.

И, моля те, недей с мен да спориш,

а просто този път ме погледни.

Ще видиш как се раждат горските пожари,

как мълния целува се с земята.

Очите виж, ще ти покажат колко пари

и как пристъпва плахо самотата.