Когато замълча, тогава става страшно,
но страшното основно е за мене.
Изгарям се отвътре и напразно,
опитвам да изляза несломена.
Когато замълча, а всичко в мен крещи,
тогава себе си, сама, опустошавам
и сблъскват се кънтящи тишини,
от ехото им сякаш оглушавам.
Ти знаеш ли тогава как говоря?
Ще ти го кажа: Само с очи.
И, моля те, недей с мен да спориш,
а просто този път ме погледни.
Ще видиш как се раждат горските пожари,
как мълния целува се с земята.
Очите виж, ще ти покажат колко пари
и как пристъпва плахо самотата.
© Просто Аз Все права защищены