Кърпена душа

Poesía

1.2K 0 6

Колко пъти те кърпих с конци

и от калта те избърсвах грижливо!

Колко пъти рисувах мечти

с цветна четка на фона от сиво...

Всуе! Ти си така устроена,

че няма сила, дето да те промени.

Пръскаш се на парчета - сломена,

когато те погледнат зли очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

cvete21 (Цветелина Янкова)

Много болка иома в стиха ти, но иначе е невероятен! Браво ти казвам и аз!

2007-09-12T17:16:17+03:00
Cassie (Теодора)

Жоро,браво и от мен!

2007-08-25T02:13:47+03:00
Vintersorg (Георги)

Благодаря на всички. Все пак тъжното е, че подобни стихове се раждат след някакви сътресения. А сътресения не трябва да има, нали уж беше слънчев животът.

Всъщност Гошо не е от названията, с които ме наричат най-често (предпочитам Жоро или Георги).

2007-08-24T15:09:48+03:00
Love (Ванина)

Поздрав Гошо!

2007-08-24T14:01:00+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Страшно ми харесва стихът ти , Георги.Браво, момче.

2007-08-24T09:02:38+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0