23 ago 2007, 22:42

Кърпена душа

  Poesía
1.2K 0 6

Колко пъти те кърпих с конци

и от калта те избърсвах грижливо!

Колко пъти рисувах мечти

с цветна четка на фона от сиво...

 

Всуе! Ти си така устроена,

че няма сила, дето да те промени.

Пръскаш се на парчета - сломена,

когато те погледнат зли очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много болка иома в стиха ти, но иначе е невероятен! Браво ти казвам и аз!
  • Жоро,браво и от мен!
  • Благодаря на всички. Все пак тъжното е, че подобни стихове се раждат след някакви сътресения. А сътресения не трябва да има, нали уж беше слънчев животът.

    Всъщност Гошо не е от названията, с които ме наричат най-често (предпочитам Жоро или Георги).
  • Поздрав Гошо!
  • Страшно ми харесва стихът ти , Георги.Браво, момче.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...