Колко пъти те кърпих с конци
и от калта те избърсвах грижливо!
Колко пъти рисувах мечти
с цветна четка на фона от сиво...
Всуе! Ти си така устроена,
че няма сила, дето да те промени.
Пръскаш се на парчета - сломена,
когато те погледнат зли очи.
© Георги Всички права запазени