23 авг. 2007 г., 22:42

Кърпена душа

1.2K 0 6

Колко пъти те кърпих с конци

и от калта те избърсвах грижливо!

Колко пъти рисувах мечти

с цветна четка на фона от сиво...

 

Всуе! Ти си така устроена,

че няма сила, дето да те промени.

Пръскаш се на парчета - сломена,

когато те погледнат зли очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много болка иома в стиха ти, но иначе е невероятен! Браво ти казвам и аз!
  • Жоро,браво и от мен!
  • Благодаря на всички. Все пак тъжното е, че подобни стихове се раждат след някакви сътресения. А сътресения не трябва да има, нали уж беше слънчев животът.

    Всъщност Гошо не е от названията, с които ме наричат най-често (предпочитам Жоро или Георги).
  • Поздрав Гошо!
  • Страшно ми харесва стихът ти , Георги.Браво, момче.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...