15 oct 2019, 20:40

Къртица да прогледне...

762 2 2

След теб заключих се. Завинаги. 

Домът. Душата си. Едно сърце. 

Не искам никой в мене да се скита! 

Да бъда крепост в нечии ръце... 

И този път ще се загубя повече. 

Дотолкова, че мракът да е светлината ми. 

Там някъде ще я убия тази обич, 

като прогледнала къртица под земя. 

Недей! Недей назад да се обръщаш! 

Заключено е. Няма ме от днес... 

От мене тръгнат ли си – няма връщане! 

Абонатът вероятно е на нов адрес...

 

Danny Diester 

/Стихопат./

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много...много тъжно.Тегне като тежък катинар.
  • Силни думи, като клетва...Едно сърце потъва...Ех, Дани...С толкова несбъдната обич направо си иззидал замък. Все някога на престола ще се възкачи момичето, което е тръгнало да търси изгубени сърца. Остави отворена врата!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...