Къртица да прогледне...
След теб заключих се. Завинаги.
Домът. Душата си. Едно сърце.
Не искам никой в мене да се скита!
Да бъда крепост в нечии ръце...
И този път ще се загубя повече.
Дотолкова, че мракът да е светлината ми.
Там някъде ще я убия тази обич,
като прогледнала къртица под земя.
Недей! Недей назад да се обръщаш!
Заключено е. Няма ме от днес...
От мене тръгнат ли си – няма връщане!
Абонатът вероятно е на нов адрес...
Danny Diester
/Стихопат./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
