Къртицата прописа стихове
(това как стана тя самата не разбра)
ечаха поетичните и викове
из лабиринта и, във земните недра...
Не беше сляпа, само късогледа,
а как възпяваше Луна, небе, звезди и океани,
и за да чувства пълната победа
слушатели и бяха фенове избрани...
На червеите стиховете си редеше,
сърцето си на късчета раздаваше,
разплакваше си и им вдъхваше копнежи,
а пък накрая... просто ги изяждаше... ...