Изтривам с бяла кърпа кървавите си ръце.
С тях аз изтръгнах твоето сърце.
Моля те да ми простиш, болката да намалиш,
кървави сълзи капят от твоите очи.
Целувка роза със бодли,
милувка бели гълъби,
мъката на любовта
избликва от кръвта,
сълзите си ти не крий,
а с кървавата кърпа ги изтрий.
В мрака чувам писъци.
Твои са, нали?
Търся те сам-сама в тази тъмнина
и не виждам светлина в долината на смъртта.
© Илияна Григорова Todos los derechos reservados