Изтривам с бяла кърпа кървавите си ръце.
С тях аз изтръгнах твоето сърце.
Моля те да ми простиш, болката да намалиш,
кървави сълзи капят от твоите очи.
Целувка роза със бодли,
милувка бели гълъби,
мъката на любовта
избликва от кръвта,
сълзите си ти не крий,
а с кървавата кърпа ги изтрий.
В мрака чувам писъци.
Твои са, нали?
Търся те сам-сама в тази тъмнина
и не виждам светлина в долината на смъртта.
© Илияна Григорова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
