Кървя! Отвътре кървя!

4 dic 2009, 23:29

Poesía » De amor

903 0 4

Сълзи вече не ми останаха.

Какво, по дяволите, в нея толкова видя?

Какво има тя, което другите нямаха?

Усмивката й ли ти хареса?

Не е възможно! Тя не се усмихва.

Смехът й ли те плени?

Но как?! Тя никога не се смее.

Може би не спира да ти повтаря колко те обича!?!

Какво, за Бога, прави тя?

Тя... тя е като кукла.

Без чувства, без дори една проронена сълза.

Това, което виждаше ти, бях просто аз.

Без маски и многобройни лица.

Бях просто едно наивно момиче,

което вярваше в любовта.

Но ти... ти сега не виждаш сълзите ми.

Не виждаш черната кръв вътре в мен.

Живота си за тебе давах!

Защо?! Защо, Господи, защо?

Защо толкова много го обичам?

Защо ми е толкова трудно от предател да се отричам?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

miralub (Мирелла Кривчева)

2009-12-05T11:56:32+02:00

Mай всеки е минал през това и всички са оцелели.
strahotna (Анита Накова)

2009-12-05T01:20:45+02:00

Стихотворението е прекрасно. Много е тъжно. Пропито е с много болка и сълзи, но повярвай ми, може да звучи клиширано, но един ден ще си спомниш за тези изпълнени с мъка дълги дни и сто пъти по-дълги и самотни нощи и няма да изпитваш нищо. Знам го от опит. Също знам и че сега това ще ти прозвучи невероятно и странно, но е така. Той за теб ще бъде само един спомен.
joan (Леа)

2009-12-05T00:48:56+02:00

мило,пркрасно момиче,гледай напред и не се обръщай никога назад1 Поздрави!
Sorbus (Пенко Пенков)

2009-12-04T23:44:38+02:00

(Наборче, туй що го пусна тука? Ела си пребери вересиите, моля ти се!)