rkgeorgieva-bg (Ралица Георгиева)
31

Dec 4, 2009, 11:29 PM

Кървя! Отвътре кървя!

Poetry » Love

1.2K 0 4

Сълзи вече не ми останаха.

Какво, по дяволите, в нея толкова видя?

Какво има тя, което другите нямаха?

Усмивката й ли ти хареса?

Не е възможно! Тя не се усмихва.

Смехът й ли те плени?

Но как?! Тя никога не се смее.

Може би не спира да ти повтаря колко те обича!?!

Какво, за Бога, прави тя?

Тя... тя е като кукла.

Без чувства, без дори една проронена сълза.

Това, което виждаше ти, бях просто аз.

Без маски и многобройни лица.

Бях просто едно наивно момиче,

което вярваше в любовта.

Но ти... ти сега не виждаш сълзите ми.

Не виждаш черната кръв вътре в мен.

Живота си за тебе давах!

Защо?! Защо, Господи, защо?

Защо толкова много го обичам?

Защо ми е толкова трудно от предател да се отричам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

miralub (Мирелла Кривчева)

Mай всеки е минал през това и всички са оцелели.

2009-12-05T11:56:32+02:00
strahotna (Анита Накова)

Стихотворението е прекрасно. Много е тъжно. Пропито е с много болка и сълзи, но повярвай ми, може да звучи клиширано, но един ден ще си спомниш за тези изпълнени с мъка дълги дни и сто пъти по-дълги и самотни нощи и няма да изпитваш нищо. Знам го от опит. Също знам и че сега това ще ти прозвучи невероятно и странно, но е така. Той за теб ще бъде само един спомен.

2009-12-05T01:20:45+02:00
joan (Леа)

мило,пркрасно момиче,гледай напред и не се обръщай никога назад1 Поздрави!

2009-12-05T00:48:56+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

(Наборче, туй що го пусна тука? Ела си пребери вересиите, моля ти се!)

2009-12-04T23:44:38+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0