Кървя! Отвътре кървя!
Кървя! Отвътре кървя!
Кървя! Отвътре кървя!
Сълзи вече не ми останаха.
Какво, по дяволите, в нея толкова видя?
Какво има тя, което другите нямаха?
Усмивката й ли ти хареса?
Не е възможно! Тя не се усмихва.
Смехът й ли те плени?
Но как?! Тя никога не се смее.
Може би не спира да ти повтаря колко те обича!?!
Какво, за Бога, прави тя?
Тя... тя е като кукла.
Без чувства, без дори една проронена сълза.
Това, което виждаше ти, бях просто аз.
Без маски и многобройни лица.
Бях просто едно наивно момиче,
което вярваше в любовта.
Но ти... ти сега не виждаш сълзите ми.
Не виждаш черната кръв вътре в мен.
Живота си за тебе давах!
Защо?! Защо, Господи, защо?
Защо толкова много го обичам?
Защо ми е толкова трудно от предател да се отричам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Георгиева Всички права запазени
