Къс по къс
Във очите ти - видимо аз,
вече сякаш съм мъртва зеница,
не улучила верния час,
падам мъртва - в сърцето на птица.
Във очите ти - пясъчни скитници,
още малко... за миг да остана.
После всичко със голи ръце...
Ще зария мечтите под пясъчен замък.
Него с тебе градихме, нетраен...
Но рушат го до днес все свирепи нозе
и го сринаха мръсни и кални ръце,
неподвластни на други канони...
Но... аз мога... все теб да откривам,
във следите, макар и нетрайни.
За да мога пак теб да обичам в онзи,
рухнал от пламъци пясъчен замък... Случайно.
И макар че си, знам - днес в сърцето ти
няма място за мен отредено,
мойто късче душа ти потъпка, безславно.
Проигра на комар най-красивото време...
...
Само вятър е, мъртво стаен,
във душата ти гола и дрипава,
дялка с неподострена ножка
къс по къс - твоя беден животец...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
