30.07.2012 г., 11:34 ч.

Къс по къс 

  Поезия » Друга
630 0 3

Във очите ти - видимо аз,

вече сякаш съм мъртва зеница,

не улучила верния час,

падам мъртва - в сърцето на птица.

 

Във очите ти - пясъчни скитници,

още малко... за миг да остана.

После всичко със голи ръце...

Ще зария мечтите под пясъчен замък.

 

Него  с тебе градихме, нетраен...

Но рушат го до днес все свирепи нозе 

и го сринаха  мръсни и кални ръце,

неподвластни на други  канони...

 

Но... аз мога... все теб да откривам,

във следите, макар и нетрайни.

За да мога  пак теб да обичам в онзи,

рухнал от пламъци пясъчен замък... Случайно.

 

И макар че си, знам - днес в сърцето ти

няма място за мен отредено,

мойто късче душа ти потъпка, безславно.

Проигра на комар най-красивото време...

 

...

Само вятър е, мъртво стаен,

във душата ти гола и дрипава,

дялка с неподострена ножка 

къс по къс - твоя беден животец...



© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??