8 may 2007, 15:47

късче хляб

  Poesía
1.4K 0 0
 

Късче хляб


Сред пламък, хаос и студ,

в търсене на смисъла на своята съдба,

стои странникът недочут,

съзерцавайки света.


Гледа, но не вижда,

в размисъл потънал сляп.

Слуша, но не чува,

отхапвайки поредно късче хляб.


Изкачен на било стръмно,

отпуска своята глава.

Всичко струва му се тъмно.

Нима напуска бавно сам света.


Проблясва нейде пламък,

появи се миризма от дим.

Душата му превръща се в камък.

Усети сам, че се е променил.


Запленен от тази тишина,

отхапва поредно късче хляб,

отправил взор към близката гора,

изпуска малкия комат.


Безмълвно спуска се към свят от мърсотия и ненавист.

Избра го сам в този час.

Душата му пропита е от завист

към простолюдните души.


Мъчи се да го забрави

този свят от митове и саги.

Достигнал, леко запъхтян,

захвърля своите дисаги.


Затихнал в свойте мисли,

отдалечен от своята светиня,

реши да се пребори със съдбата

И знаеше, че той ще победи.


Намерил своето аз

сред гори и диви храсталаци.

Завръщането му към тях

минава през невежите глупаци.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...