Късче хляб

Сред пламък, хаос и студ,

в търсене на смисъла на своята съдба,

стои странникът недочут,

съзерцавайки света.

Гледа, но не вижда,

в размисъл потънал сляп.

Слуша, но не чува,

отхапвайки поредно късче хляб.

Изкачен на било стръмно,

отпуска своята глава.

Всичко струва му се тъмно.

Нима напуска бавно сам света.

Проблясва нейде пламък,

появи се миризма от дим.

Душата му превръща се в камък.

Усети сам, че се е променил.

Запленен от тази тишина,

отхапва поредно късче хляб,

отправил взор към близката гора,

изпуска малкия комат.

Безмълвно спуска се към свят от мърсотия и ненавист.

Избра го сам в този час.

Душата му пропита е от завист

към простолюдните души.

Мъчи се да го забрави

този свят от митове и саги.

Достигнал, леко запъхтян,

захвърля своите дисаги.

Затихнал в свойте мисли,

отдалечен от своята светиня,

реши да се пребори със съдбата

И знаеше, че той ще победи.

Намерил своето аз

сред гори и диви храсталаци.

Завръщането му към тях

минава през невежите глупаци.