Късчета

14 mar 2012, 10:51

Poesía » De amor

395 0 0

Падат капки на земята,

тя ги пие със наслада,

иска още от водата,

за да бъде вечно млада.

Аз не ще съм вечно млада,

но поемам със наслада

любовта, която пада

върху мен като вода.

Няма щастие без болка,

няма огън без искра.

Искаш ли да знаеш колко

нужна ми е любовта?

Ако огънят изгасне

или болката премине,

кой ще знае що е щастие,

ако любовта отмине?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.