14.03.2012 г., 10:51

Късчета

502 0 0

Падат капки на земята,

тя ги пие със наслада,

иска още от водата,

за да бъде вечно млада.

 

Аз не ще съм вечно млада,

но поемам със наслада

любовта, която пада

върху мен като вода.

 

 

 

 

 

Няма щастие без болка,

няма огън без искра.

Искаш ли да знаеш колко

нужна ми е любовта?

 

Ако огънят изгасне

или болката премине,

кой ще знае що е щастие,

ако любовта отмине?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...