Падат капки на земята,
тя ги пие със наслада,
иска още от водата,
за да бъде вечно млада.
Аз не ще съм вечно млада,
но поемам със наслада
любовта, която пада
върху мен като вода.
Няма щастие без болка,
няма огън без искра.
Искаш ли да знаеш колко
нужна ми е любовта?
Ако огънят изгасне
или болката премине,
кой ще знае що е щастие,
ако любовта отмине?
© Ваня Иванова Всички права запазени