Късна блян

Като нежен полъх свежест

във сърцето ми внесе.

... И разцъфна пролетта у мен,

и през зимата студена,

птички - южни ми донесе.

А листата ù – с

капчици-ръце, докосват

с блян моето лице.

Устни впиват в моите,

за да утолят страстта ми...

И ето, ти стоиш пред мен сега –

сън ли си или мечта?

А думи – нямам да ти кажа,

че мечтах те и те прогонвах,

сълзи в дълбоки езера за теб отронвах.

След теб вървях неспирно,

за теб опора бях...

... И ето, пак си тук,

поглед вперил в мен.

А аз стоя като пред чужд...

Дали любовта я няма вече,

или си просто скитник, идващ отдалече...