Късен блян
1.1K
0
1
Късна блян
Като нежен полъх свежест
във сърцето ми внесе.
... И разцъфна пролетта у мен,
и през зимата студена,
птички - южни ми донесе.
А листата ù – с
капчици-ръце, докосват
с блян моето лице.
Устни впиват в моите,
за да утолят страстта ми...
И ето, ти стоиш пред мен сега –
сън ли си или мечта?
А думи – нямам да ти кажа,
че мечтах те и те прогонвах,
сълзи в дълбоки езера за теб отронвах.
След теб вървях неспирно,
за теб опора бях...
... И ето, пак си тук,
поглед вперил в мен.
А аз стоя като пред чужд...
Дали любовта я няма вече,
или си просто скитник, идващ отдалече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жени Петкова Всички права запазени
