14 февр. 2010 г., 16:38

Късен блян

1.1K 0 1

Късна блян

 

 

Като нежен полъх свежест

във сърцето ми внесе.

... И разцъфна пролетта у мен,

и през зимата студена,

птички - южни ми донесе.

 

А листата ù – с

капчици-ръце, докосват

с блян моето лице.

Устни впиват в моите,

за да утолят страстта ми...

 

И ето, ти стоиш пред мен сега –

сън ли си или мечта?

А думи – нямам да ти кажа,

че мечтах те и те прогонвах,

сълзи в дълбоки езера за теб отронвах.

 

След теб вървях неспирно,

за теб опора бях...

... И ето, пак си тук,

поглед вперил в мен.

 

А аз стоя като пред чужд...

Дали любовта я няма вече,

или си просто скитник, идващ отдалече...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жени Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...