Късен изгрев
Събуждам се. Леглото вече празно.
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно,
не ми отива на едни години.
Натрупаха се сякаш земетръсно,
животът като водопад се срина.
А няма за кога и да се кротна,
започват безпокойно да ме дирят.
Че тихата вода била дълбока,
измокрени, крилете ми прибират.
Тук в сянката е някак неуютно,
не ми се пее, нито ми се смее.
Отказвам да мълча ежеминутно,
вдигни се, слънце, обич да изгрее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
