svetlitschka (Светличка)
556 4801
1.10.2024 г., 11:35 ч.

Късен изгрев 

  Поезия
148 0 5

 

Събуждам се. Леглото вече празно.
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.

 

Да хвана пътя някакси е късно,
не ми отива на едни години.
Натрупаха се сякаш земетръсно,
животът като водопад се срина.

 

А няма за кога и да се кротна,
започват безпокойно да ме дирят.
Че тихата вода била дълбока,
измокрени, крилете ми прибират.

 

Тук в сянката е някак неуютно,
не ми се пее, нито ми се смее.
Отказвам да мълча ежеминутно,
вдигни се, слънце, обич да изгрее.

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??