23 ene 2021, 20:10

Късен щурец 

  Poesía » Otra
274 2 4

 

Забравен сред тревите на октомври

щурецът пее августовска песен.

Изгубен във сезона, не съзира

как в него бавно песента замира.

Той дълго вика своята любима

унесен във гласа на свойта лира.

Припламваха крилата му от пурпур,

светлееха крилата нажежени,

до болка нажежени и опасни.

Във тихата утроба на октомври

притихва вечерния вятър уморено

и песента му бавно се разпадна,

разсипаха се звуците бездомни,

когато снощи мълком преминавах

под светлината на звездите късни

видях във тишината как тревите,

склонявайки се песента повиват.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви от сърце за моя щурец, Младене, Стойчо, Валентин, Ангелина. Ако и да има метафора, то беше истинско, изгубило се между сезоните щурче, вдъхновяващо и неотказващо се от смисъла на своето изкуство. Такова могъщество показва понякога природата в толкова крехката материя.
  • “Забравен сред тревите на октомври
    щурецът пее августовска песен.” - една прекрасна метафора... отива в любими. Благодаря ти, Бояна!
  • Образно!
    Харесва ми написаното в минорен тон и ме предизвика да го поставя в Любими!
    Поздравления, Бояна!
  • Перфектно поетично изпълнение. И отлично подбрана тема.
    Поздравление, Бояна!
Propuestas
: ??:??