Късен щурец
Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима
унесен във гласа на свойта лира.
Припламваха крилата му от пурпур,
светлееха крилата нажежени,
до болка нажежени и опасни.
Във тихата утроба на октомври
притихва вечерния вятър уморено
и песента му бавно се разпадна,
разсипаха се звуците бездомни,
когато снощи мълком преминавах
под светлината на звездите късни
видях във тишината как тревите,
склонявайки се песента повиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени
