Bpgeorgiev (Божидар Георгиев)
49 11
5 nov 2011, 12:32

Къща 

  Poesía
658 0 5

Пердето на прозореца стърчи като плашило
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?


През окото на ключалката, през този стар бинокъл,
даже времето е спряло любопитно да наднича.
Само споменът за детството със своя остър нокът
дращи в паметта ми и крещи като добиче.


Вързал със конец живота - този непослушен майски бръмбар
и като Атлас понесъл малкия си свят на рамо,
тичах през ливадите с непримиримото очакване да гръмнат
хилядите чанове на Бай Огняновото стадо.


С филия с мед и разтопено шоколадче в джоба,
седнал върху слузест дънер, галещ бялото си куче,
чоплех с пръчка в черния мравуняк
и като че ли очаквах нещо да се случи.


А днес отново тази къща ми говори
с дрезгавия глас на мъртвите роднини.
Пак ли баба ми и дядо са заспорили
за комунистическия строй преди години...

© Божидар Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Буквално ме пренесе в къщата ... Страхотно написано!
  • Браво!
  • Добър изказ,добри попадения, но има какво да се "пипне"още.
    Тоя комунистически строй през двайсетте...не знам къде си го учил
    По това време болшевиките идват на власт в Русия, за друго не мога да се сетя.Има с какво да се смени.
    Поздрави и пиши.
  • Много ми хареса!Навява тъга иначе прекрасно написано истинно!Поздрав!
  • Напоследък си в тежката артилерия
    но все така добър
    Поздрав
Propuestas
: ??:??