Къща
Пердето на прозореца стърчи като плашило
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл,
даже времето е спряло любопитно да наднича.
Само споменът за детството със своя остър нокът
дращи в паметта ми и крещи като добиче.
Вързал със конец живота - този непослушен майски бръмбар
и като Атлас понесъл малкия си свят на рамо,
тичах през ливадите с непримиримото очакване да гръмнат
хилядите чанове на Бай Огняновото стадо.
С филия с мед и разтопено шоколадче в джоба,
седнал върху слузест дънер, галещ бялото си куче,
чоплех с пръчка в черния мравуняк
и като че ли очаквах нещо да се случи.
А днес отново тази къща ми говори
с дрезгавия глас на мъртвите роднини.
Пак ли баба ми и дядо са заспорили
за комунистическия строй преди години...
© Божидар Георгиев All rights reserved.
