3 feb 2010, 15:38

Къща

  Poesía
978 0 3

Животът ми бързо пак се превръща

във някаква странна разхвърляна къща.

Драперии бели опасват стените,

чемшири зелени отвън се преплитат.

Прозорците път са към други вселени,

балконът е остров, изпълнен с промени.

Вратите от сняг са, но студ не пропускат,

а подът към морското дъно се спуска.

И патици диви гнездят на тавана,

и морски лисици, и прелетни птици,

и малки джуджета, и дракони черни,

и феи, и приказни елфи чудесни,

във къщата моя живота споделят,

вълшебства, магии те много умеят.

И моят живот все със тях се преплита,

и детството чудно със мене отлита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енея Ендимион Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • за чалга песен хаха мерси
    на всички за коментите
  • Избягвай съседните рими,защото прилича на текст за чалга песен,иначе идеята ми хареса!
  • Много е красива твоята къща!
    Поздравления за чудесния стих, Енея!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...