Къща
Животът ми бързо пак се превръща
във някаква странна разхвърляна къща.
Драперии бели опасват стените,
чемшири зелени отвън се преплитат.
Прозорците път са към други вселени,
балконът е остров, изпълнен с промени.
Вратите от сняг са, но студ не пропускат,
а подът към морското дъно се спуска.
И патици диви гнездят на тавана,
и морски лисици, и прелетни птици,
и малки джуджета, и дракони черни,
и феи, и приказни елфи чудесни,
във къщата моя живота споделят,
вълшебства, магии те много умеят.
И моят живот все със тях се преплита,
и детството чудно със мене отлита.
© Енея Ендимион All rights reserved.
хаха мерси
