1 abr 2009, 9:37

Къща до оградата на света 

  Poesía
1177 0 29

Вдиша дъха ми,

че твоят не стигаше...

А още не знаеше,

че си пристигнал.

Правих къща с веранда

до оградата на света.

Близо си...

Оставих ти знаци

да стигнеш до мен -

смътна тревога за щастие,

неистова мъка,

че ме няма сега

и радостта от очакването.

Зелени светкавици -

твоите очи,

а край пътя -

дивите маргарити...

Чака те къщата

до оградата на света.

(ТИ си белязан с дъха ми...)

Нищо друго не е значимо.

 

Искаш ли

роза

на прага и да посадим...?

 

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??